Орална хирургия :: Слюнкокаменна болест

С други думи казано – камъни в слюнчените жлези. Това е твърде често срещано заболяване, представляващо 51,5% от всички заболявания на тези жлези. Причините и развитието му не са изяснени напълно, но се предполагат 3 теории:

• Микробна, според която причина за образуване на слюнчените камъни са микроорганизми, особено актиномицети, попаднали в канала на жлезата. От една страна те предизвикват възпаление, а от друга – служат като ядро около което се утаяват солите от слюнката.
• Механична – според тази теория основно значение имат попадналите в канала чужди тела: кости от риба, косми от четките за зъби, зърна от житни растения, парченца зъбен камък и пр. те дразнят, предизвикват възпаление и също стават ядро, около което се утаяват соли. В подкрепа на тази теория е фактът, че в средата на слюнчен камък доста често се намират някои от изброените чужди тела.
• Компресионна – тя обяснява образуването на слюнчените камъни с притискане на канала на жлезата от съседни възпалителни и други процеси, което забавя потока на слюнката и води до отлагане на солите й.

Някои изследвания установяват и нарушение на калциево-фосфорната обмяна при болни от слюнкокаменна болест. Други предпоставки са анатомични аномалии във формата на канала, което забавя оттока на слюнка. Освен това при възпалителен процес лигавицата, тапицираща канала, се излющва по-бързо, което води до множество ядра за отлагане на солите. Не на последно място е и ролята на нервната система. При определени състояния се получават дълготрайни спазми в канала и наред с всичко изброено по-горе са налице условия за отлагане на солите на слюнката. Най-често слюнчени камъни се образуват в под челюстната слюнчена жлеза и то в нейния канал. Камъните могат да бъдат единични и множествени. Наблюдаван е уникален случай с над 500 камъка, извадени от канала на една жлеза. Също така камъните се различават по форма и тегло. Най-голямото описано тегло е 36 гр. Най-често те са кръгли или овални. Цветът им варира от жълт до сивкаво-белезникав. При напречен разрез се установяват концентрични кръгове от наслоявания около един център. По състав са сходни с този на зъбния камък – 70 – 75% неорганични вещества, главно калциев фосфат, калциев карбонат, следи от хлор, манган, желязо и около 25 – 30% органични вещества – белтък, муцин, епителни клетки, бактерии. Протичането на слюнкокаменната болест зависи преди всичко от големината на камъка и неговото местонахождение. Ако е в самата жлеза дълго време протича безсимптомно, но ако е в канала, доста често го запушва и се получава подуване и болезненост в самата жлеза, особено по време на хранене. Застоят на слюнка предизвиква възпаление, достигащи дори до нагнояване. Понякога камъкът може да бъде изхвърлен, но обикновено се открива случайно по повод на рентгеново изследване за нещо друго. Съществуват и камъни, които не са рентгено контрастни. За откриването им се използва контрастна рентгенография – т.н. сиалография. При прегледа на болния камъкът може да се напипа, а в някои случаи той прозира и може да дори да се види. Предоставяме ви рентгенова снимка и фотос на камък в подчелюстната слюнчена жлеза – клиничен случай от нашата практика.



Пациентът сам си открил подутина под езика и с мобилния си телефон я снимал /снимката в ляво/. Подутината ту изчезвала, ту се появявала отново, което го отвело на лекар, който от своя страна назначил скенер. На рентгеновата снимка /срез от скенер/ в дясно добре се вижда камък с кръгла форма, с големина колкото малко грахово зърно, разположен в канала на подчелюстната жлеза, а на фотоса – същият този камък, прозиращ през лигавицата. При опипване с показалците на двете ръце отвън под брадичката и отвътре върху прозиращия камък добре се установява неговата форма, приблизителна големина и твърдост.

Лечението е чрез даване на слюногонни, противовъзпалителни и разширяващи канала средства при малки камъни и оперативно – при големи. В случаите на особено големи слюнчени камъни, разположени в самата жлеза, то тя цялата се изважда оперативно и това става с подход извън устната кухина, през кожата, което се прави в болнични условия и то с пълна наркоза. В дадения случай, под локална анестезия, се направи лигатура на канала на жлезата зад местоположението на слюнчения камък, след което с диоден хирургичен лазер се направи срязване на лигавицата над камъка, през което той бе изваден с лекота /виж фотосите по-долу/. Раната, в зависимост от големината и може да бъде зашита, а може да бъде оставена без шев. В случая не се наложи зашиване.


При особено големи камъни се вкарва сонда в канала върху която самият той се зашива, за да се възстанови неговата проходимост. В нашия случай не наложихме шев, изхождайки от презумпцията, че даже и стената да не зарасне сама ще се получи нов отвор на слюнчената жлеза, което няма да пречи на оттока на слюнката.

 

Ето как изглежда мястото една седмица след операцията за изваждане на камъка. Стрелката показва фин цикатрикс от разреза с лазера. Пациентът няма никакви оплаквания.

Друг случай на камък в канала на слюнчената жлеза.


На тази снимка се вижда подутина на пода на устната кухина. При опипване се установява твърдо образувание.



На рентгенова снимка се вижда камък в канала на под челюстната слюнчена жлеза с форма на куршум.


На тази снимка се вижда извадения чрез операция камък



На тази снимка се вижда дължината на камъка, а именно 10 мм.

Друг случай на камък в канала на подчелюстната слюнчена жлеза



Камъкът е сравнително малък, с по-издължена форма и съвсем близо до изходното отвърстие на канала. Приложена бе слюнкогонна терапия и два дни по-късно камъкът бе изхвърлен.

Друг случай с множество камъни в двете слюнчени жлези
Касае се за млада жена, която от една година има неопределени оплаквания на тежест в под челюстната област, засилваща се при хранене и отминаваща след това.
Ето какво видяхме на скенера – сравнително големи камъни в двете под челюстни слюнчени жлези.









На 3D изображението се виждат освен дмата големи камъка и няколко малки, разположени в лявата под челйстна слюнчена жлеза.
Камъните първоначално се опипваха в самата жлеза. След слюногонна терапия те се придвижиха напред като левият навлезе в канала, а десният застана на входа на самия канал. Това даде нъзможност за хирургичен достъп и първо извадихме левия камък. 4 – 5 малки камъчета пациентката изкара благодарение на слюногонната терапия.



Не така обаче стоеше въпросът с десния камък. Той така и не можа да влезе в канала поради неправилната си форма и естествено поради големите си размери. С малко повече усилия успяхме да го извадим на 3 големи отломки, които виждате на следващата снимка.



Когато подсушавахме кръвта от оперативната рана на марлята се закачи и четвърти отломък, който виждате на следващата снимка. Вижда се още, че най-големият отломък е с големината на левия слюнчен камък.



Накрая, когато пациентката каза, че напипва с език някакво „топче“ непосредствено зад долните резци, се установи, че там, точно на изходното отвърстие на канала на дясната под челюстна слюнчена жлеза е заседнал друг камък, който извадихме с лекота. Ето го и него на следващага снимка. Снимахме го върхе маска и когато калибрирахме софтуера според ширината на една от гънките на маската, която е 2 см., измерихме и големината му. Както се вижда от снимката той е с дължина близо 4 мм.



За повече подробности пишете на pfhristov@yahoo.com
 

---