Патент

Изобретението се отнася до зъбен имплантат, приложим в стоматологията.

Известен е зъбен имплантат / 1 / с конструкция, най-близка до предлаганата, който представлява комбинация между субпериостална и интраосална части. Субпериосталната част е оформена като седлообразна рамка с два крайни свода и един междинен свод, към върха на който е изградена шийката и главата на имплантата. Към двата крайни свода отдолу чрез издатъци е прикрепена интраосалната част от тялото така, че нивото й е по-ниско от нивото на сводовете от седлообразната рамка и главата на имплантата се явява косвено свързана към тази част. Интраосалната част представлява плосък елемент, разположен по надлъжната ос на симетрия на имплантата, заострен отдолу и с оформени отвори в него, като размерът му в дълбочина е по-малък от този на седлообразната рамка.

Недостатъци на известния зъбен имплантат са, че той може да се използва в частните случаи само когато има достатъчно кост за полагане на интраосалната му част - но за тези случаи съществуват известните комби-имплантати /напр. на Хайнрих/ с олекотен горен ограничител: Той е приложим в зоната на 6-те зъби, където при силно атрофирала алвеоларна кост - а това са чести клинични случаи - максиларните синуси, съответно мандибуларните канали на челюстта са в максимална близост. При известната конструкция налягането се понася от субпериосталната част от тялото на имплантата, а интраосалната част служи само за вертикално и напречно стабилизиране. Релефът на костта обикновено е такъв, че не позволява странични клатения, при което наличието на интраосална част от тялото само утежнява кострукцията и усложнява хирургичната интервенция за полагането й.

Задачата на изобретението е да се създаде зъбен имплантат, който да бъде универсално приложим за всеки тип обеззъбяване, обхващащо повече от един зъб, да притежава опростена и олекотена конструкция, изискваща бърза и проста хирургична намеса при полагане.

Задачата е решена, като е създаден зъбен имплантат, чието тяло е изградено от седлообразна рамка с два крайни свода и с междинни сводове, оформени като странични наклонени опори, към общия връх /общите върхове/, на които са изградени най-малко по една шийка и глава на имплантата. Нивото на върховете на двата крайни свода е по-ниско от нивото на основата на шийката на главата. Тялото на имплантата е изработено като отливка от реманиум с нанесено покритие от титан 99,9%. Възможно е раздвижване на позицията на главата асиметрично спрямо вертикалната ос на симетрия на тялото.

Предимствата на изобретението са следните:
Зъбният имплантат притежава проста и олекотена конструкция, позволяваща лесно приспособяване към индивидуалния клиничен случай обеззъбяване по размери, брой на главите и разположението им симетрично или асиметрично спрямо вертикалната му ос на симетрия за реализиране на максимален медико биологичен ефект. Полагането му става максимално бързо и просто чрез оформяне на стабилизиращи жлебове в костта на минимална площ и дълбочина без опасност от попадане в челюстни кухини и от следоперативни усложнения. Също така конструкцията е универсална за приложение за всеки тип обеззъбяване, обхващащо повече от един зъб и е удобна за използване и при комбинирана система опори, включваща и други видове имплантати при все по-често срещащото се цялостно обеззъбяване и в по-млада възраст се лекува чрез създаване на опори за неподвижно протезиране, отразени например в Л /2/. Имплантатът, обект на настоящото изобретение е особено ефективен в комбинация с други видове коренови имплантати за изграждане на система опори на протезна конструкция за цялостно обеззъбена челюст. В този случай протезната кострукция е стабилизирана с дистална опора, дъвкателното налягане се разпределя равномерно върху цялата челюстна кост, в резултат на което се удължава и функционалната годност на имплантата.

По-подробно изобретението се пояснява с едно примерно изпълнение, показано на приложените фигури, където: Фиг. 1 представлява аксонометричен поглед на имплантата. Фиг. 2 - имплантата, положен върху гипсов модел на челюст.

Както е показано на Фиг. 1, зъбният имплантат, обект на изобретението, притежава тяло, изградено от седлообразна рамка /1/ с два крайни свода /2/ и с оформени междинни сводове като странично наклонени опори /5/ към общия връх, на който са съединени, шийката /3/ и главата /4/ на имплантата. Броят и конфигурацията на изпълнение на междинните сводове /5/ не е ограничена и се решава за всеки случай индивидуално. Възможно е вариантно изпълнение с повече от една глава, като разположението на главите спрямо вертикалната ос на симетрия на тялото може да бъде както симетрично, така и асиметрично. Нивото на върховете на двата крайни свода /2/ е по-ниско от нивото на основата на шийката /3/ на главата /4/. Тялото на имплантата е изработено като отливка обикновено от сплавта реманиум, като е нанесено покритие от титан 99,9%.

На Фиг. 2 е показан имплантатът, обект на изобретението, положен върху гипсов модел на челюст. Той лежи върху двата си крайни свода /2/, разположени в стабилизиращи жлебове /6/, които осигуряват имплантата срещу надлъжно движение. Разликата в нивото на двата крайни свода /2/ и на челюстната кост дава възможност за прорастване на кост и над тях.
Начинът на монтиране на зъбния имплантат е следният:
Челюстната кост се депериостира по класически хирургичен начин. Оформят се два стабилизиращи жлеба на съответстваща позиция със съответна костна фреза, след което се взема отпечатъка от костта със силиконов отпечатъчен материал за изработване на зъбния имплантат. Раната се зашива и след 2 - 3 седмици с повторна оперативна интервенция описаната конструкция на зъбен имплантат се полага субпериостално като двата крайни свода /2/ се полагат в стабилизиращите срещу надлъжно движение жлебове /6/. Раната се зашива и след 1- 12 дни може да се пристъпи към изработване на протезната конструкция.

ЛИТЕРАТУРА: Патент на САЩ № 4 121 340 - Л /1/
Патент Швеция № 446 371 - Л /2/
Европейски патент № 0 210 967

ПАТЕНТНИ ПРЕТЕНЦИИ
1. Зъбен имплантат, чието тяло е изградено от седлообразна рамка с два крайни свода, към върха на междинен свод е изградена шийка и глава на имплантата, характеризиращ се с това, че междинните сводове /5/ са оформени като странични наклонени опори към общия връх /общите върхове/, на които са изградени най-малко по една шийка /3/ и глава /4/, а нивото на върховете на двата крайни свода /2/ е по-ниско от нивото на основната шийка /3/. Тялото на имплантата е изработено като отливка от реманиум с нанесено покритие от титан 99,9%