Пародонтална хирургия
| Услуга |
|---|
| Пародонтална хирургия |
| 01. Почистване зъбен камък /на челюст/ |
| 02. Почистване с Air Flow /на челюст/ |
| 03. Упойка |
| 04. Папилектомия |
| 05. Гингивектомия /на сегмент/ |
| 06. Сюрфасаж /дълбоко почистване на пародонталните джобове без ламбо – на джоб |
| 07. Оздравително ламбо /на сегмент/ |
| 08. Апикално /коронарно/ ламбо – до 2 зъба |
| 09. Епителна присадка |
| 10. Съединително-тъканна вмъкната присадка |
| 11. Латерално преместено ламбо на краче |
| 12. Елонгация на зъбна корона |
| 13. Аугментация на пародонтален джоб |
| 14. Френектомия /по Федершпил/ |
| 15. Френектомия – Z пластика |
| 16. Френектомия с диоден лазер |
| 17. Коагулиране на пародонтални джобове с лазер /на сегмент/ |
| 18. Терапевтичен лазер /на сеанс/ |
| 19. Пародонтална превръзка |
| 20. Шина с фото полимер /на зъб/ |
“Лекарят е длъжен да изучава и познава всичко онова, което са знаели до него, ако не иска да лъже себе си и другите”.
Хипократ
Ако се обърнем към историята ще установим, че кариесът - най-широко разпространеното заболяване при човечеството е възникнало с възникване и развитие на цивилизацията. Заболяванията на венците, вследствие на които се разклащат зъбите също са стари колкото и самото човечество.
При разкопки в гр. Ур, древна Месопотамия, 3000 г. пр. н.е. шумерите са ползвали украсени със злато приспособления за почистване на зъбите. Древните Вавилонци и Асирийци са страдали от заболявания на венците, за което се съди по разчетен на глинена плочка надпис с указания за масажиране на венците и ползването на разни отвари за плакнене на устата.
В известния папирус на Еберс от древния Египет четем не само за симптоми при венечни заболявания, но и за рецепти за затягане на венците. Има описани рецепти и за зъбни пасти на основата на пчелен мед и прополис.
В древно индийските трактати Susruta Samhita и Charaka Samhita пък се описват пародонтални заболявания, между които пародонтален абсцес и приспособление от местно лютиво и адстрингентно дърво за почистване на зъбите 2 пъти дневно, като изрично се набляга върху това, да не се травмират венците.
Хипократ в книгата си De Articulis описва заболяванията на пародонта като използва термина “амфодонт”.
През Х век от н.е. в ръкописите на арабския лекар Абул Казим са дадени едни от първите указания за някои етиологични фактори при пародонтопатиите. Така той сочи като етиологичен фактор отлаганията на зъбния камък.
Амброаз Паре / 1517 – 1590/ се опитва да определи етиопатогенезата на пародонтопатиите по следния начин: “Зъбите се разклащат поради отпускане на зъбния венец, което се предизвиква от директен удар, индиректно от възпаление, което е от мозъка или от определени газове, които се възкачват от стомаха, понякога от по-горещо хранене, което се наблюдава при старите хора, ,също и от разпадане на отровни течности, които атакуват венците. Трябва да се употребяват всички вещества, които действат адстрингиращо било като вода за плакнене или като зъбни пасти. Декокт от Myrrha свива венците и ги заздравява”.
След като Пиер Фошар 1678 – 1761/ подробно описва клиничната картина на т.н. от него “фалшив скорбут” /става дума за пародонтоза/, въпросът за причините на това заболяване започва системно да занимава научната медицинска мисъл. Оттогава до днес са изказани безброй много предположения, повечето от които са подкрепени с научни изследвания и клинични наблюдения. Въз основа на това са разработени няколкостотин теории относно етиологията и патогенезата на пародонтопатиите.
Пародонтологията е наука, занимаваща се със заболяванията на онези около зъбни тъкани, които образуват зъбодържащия апарат, носещ названието "пародонт", а самите заболявания носят названието пародонтопатии.
Съвременната пародонталната хирургия е сравнително млада стоматологична дисциплина в домейна на пародонтологията, която е напълно обособена отделна стоматологична специалност.
Пародонтът е функционален комплекс от тъкани, които осигуряват фиксирането на зъба в челюстната кост. Той включва алвеоларната кост, периодонциума, цимента на зъба и гингивата с нейния епителен завършек. Тези различни по строеж тъкани са в единство главно чрез две физиологични функции, а именно функцията на зъбозадържането и бариерната функция.
Известно е, че съвкупността от различни тъкани, които извършват една или повече функции, се окачествява като орган. В този смисъл пародонта и зъба се окачествяват като орган - organum dentale. Премахването на зъба, който е в центъра на този функционален комплекс от тъкани води до преставане на съществуването му. Ето защо и пародонтопатиите се "самоизлекуват" в обеззъбените участъци.
Eдинството и обособяването на зъба и около зъбните тъкани във функционална единица - орган, може да се проследи през филогенетичното и онтогенетичното им развитие. Зъбите, развили се филогенетично като защитни органи на кожата на рибите Selahia, се запазват при по-висшите гръбначни животни само в устата, като променят своя тъканен строеж и форма съответно на новата си функция - дъвченето на храната. Така вместо покривно-защитни формации те стават част от храносмилателния апарат и придобиват нова функция. В зависимост от вида на храната, нейното намиране и характера на храносмилането при различните организми зъбите се оформят различно както по структура, така и по брой и разположение. В зависимост от това се изменя и пародонтът.
Пародонтът филогенетически се явява едва у висшите влечуги и се развива при млекопитаещите животни. Ето защо като всички филогенетично млади формации пародонтът има фина структура, широки параметри на функционална приспособимост, но и лесна дразнимост и уязвимост от патогенни дразнители.
У човека пародонтът се оформя късно в онтогенезата и непрекъснато е изложен на голям брой травматични и други постоянно действащи в устната кухина патогенни дразнители. С тази хипотетична постановка проф. Боянов обяснява наследствеността, функционалната и биохимичната нестабилност на пародонта и неговата лесна локална уязвимост.
В целия този процес на формиране и изменение несъмнено огромна роля са играли естественият подбор, изменчивостта и наследствеността, въздействията на външната среда, в това число и обществената среда, която поставя пред човека необходимостта от членоразделна реч.
Пародонтологията се заражда като раздел в стоматологичната наука и практика през 40-те години на миналия век. Много скоро след това се обособява като раздел и пародонталната хирургия.
Наред с другите медицински специалности те бързо набират скорост в развитието си. Основоположници са проф. Славчо Давидов, проф. Д.Свраков, Калми, в по-ново време проф. Джемилева и др.
За съжаление техните трудове почти не намират практическо приложение у практикуващите стоматолози. Заражда се общото мнение, че тези заболявания “нямат” лечение, което битува и до ден днешен в съсловието.
Днес по света пародонтологията и в частност пародонталната хирургия е твърде развита отделна медицинска специалност. Радостен е фактът, че през последните няколко години и у нас се засили интересът към нея преди всичко в Стоматологичните факултети. Освен това все повече частно-практикуващи стоматолози започнаха да и отдават заслуженото.
Безспорна е заслугата на д-р Адриана Йосифова, която благодарение на личен контакт и присъща инициативност успя да организира научно практически курсове в 4 нива, ръководени от проф. Марк Данан - Франция, световно известен пародонтален хирург. Пак нейна заслуга е и учредяването на Българско общество по пародонтология и орална имплантология /БОПОИ/.
И така, един мъдрец беше казал, че "…медицината е хирургия и всичко останало…". И въобще, и по отношение на пародонталната хирургия, той не е бил далеч от истината. Пародонталната хирургия, обособена в наши дни като едва ли не отделна наука, със своите методи цели или чрез тъкани по съседство с болната тъкан или с тъкани от друго място на устната кухина, или чрез био материали, както и синтетични такива, премахвайки болната тъкан, да постави зъба и околните му тъкани в норма, макар и на по-ниско ниво. Нещо повече, чрез съответни оперативни техники в много от случаите е възможно създаване на вече атрофирали или резорбирани тъкани - лигавица, кост и пр.
По този начин се премахват патологично променените тъкани, ликвидира се възпалението и се подпомага организма да се справи с проблема. Тъй като пародонтопатиите са поли етиологични и поли патогенетични заболявания, необходими са и други лечебни мерки в комплексното им лечение, но в много голям брой случаи само със съответната пародонтална операция се постига почти 100-процентов успех.
Днес определено се знае, че пародонтозата /пародонтитът/ е поли етиологично заболяване и лечението е комплексно, но основен дял в този комплекс се пада на пародонталната хирургия.
В световен мащаб пародонталната хирургия е твърде развита във Франция, САЩ, Япония.
Атласът по пародонтална хирургия на Naoshi Sato е моята настолна книга по пародонтална хирургия.
Поради многобройните хакерски атаки спрямо предишните версии на сайта ми, много от снимките от моите клинични случаи изчезнаха. Ще споделя с Вас малкото оцелели случаи и ще направя уговорката в обозримо бъдеще да добавя още.