Орална хирургия :: Ретинирани зъби
Какво означава ретиниран зъб? Терминът произлиза от латинското retentio - което означава задържам, т.е. "задържани" в пробива си зъби. Най-често ретинират третие, т.н. "кучешки" зъби и осмите, т.н. "мъдреци". Най-общо казано това е така, защото тези зъби започват своя пробив последни / след 13-та година за кучешките и след 18-та - за мъдреците/, когато в повечето случаи челюстите и зъбните дъги са почти оформени и за тях просто не остава място в редицата. Разбира се има и многобройни други причини, които касаят специалистите и не са обект на обсъждане в този опознавателен за пациента материал.
Като се има предвид гореизложеното, лесно е да се разбере защо тези зъби заемат най- различно положение в костта и спрямо съседните зъби. Това, че няма място за поникването им не елиминира заложеният по природа биологичен потенциал те да се стремят да го правят, т.е. те се стремят да се придвижват и го правят, но това придвижване от порядъка на микрони. Това е достатъчно ретинираните зъби да оказват натиск върху костта или съседните зъби по силата на този потенциал. Точно този натиск води до разрушаване на корените на съседните зъби и до пробиване частично на костта и лигавицата, което пък създава условия за инфектиране и хронично възпаление в тази област, до аномалии в захапката и естествено до болки.
Всичко това налага екстракцията / изваждането / на подобни зъби. Това вече е твърде сложна задача и изисква твърде висока професионална подготовка от страна на денталния лекар. Въпреки това задачата се усложнява, тъй като в хода на самата операция възникват непредвидени ситуации, което пък от своя страна изисква и голяма опитност от оператора. Задачата се усложнява и още, тъй като въпреки перфектната оперативна работа не могат да се предотвратят следоперативните усложнения, за които ще стане дума тепърва. За да се екстрахира ретиниран зъб се прави специфична по рода си оперативна намеса, при която се отстранява костна тъкан около зъба, самият той се разрязва на толкова парчета, колкото налага конкретния случай. Това представлява твърде голяма травма за организма и като се има предвид, че на това място обикновено има в някаква степен възпаление, и че в устната кухина живеят стотици видове микроорганизми, става ясно защо възникват следоперативни усложнения, които са най-често и със сравнително по-голяма тежест от долните мъдреци. Обяснението се крие в това, че най-голямото разнообразие в анормалното положение е при тях, анатомията на челюстта в този участък е такава, че за да се достигне и екстрахира зъба се налага отнемането на голямо количество кост, което е голяма травма за организма и не на последно място долните мъдреци са разположени в съседство с тъканни ложи, инфектирането на които представлява сериозен проблем в стоматологичната практика.
Поради всичко това екстракцията на долни мъдреци се явява най-трудната стоматологична интервенция.
Дълги години предмет на професионален спор беше кога да се извършва екстракцията на ретинираните зъби - рано или късво. Сега мнението е единодушно в полза на ранната екстракция. Мотиви - все още неоформени корени, прави корени, липса на инфекция, липса на сраствания на зъба с околната кост и меки тъкани, липса на контакт с долночелюстния канал, добро общо състояние на организма. Въпреки това обичайните следоперативни усложнения са: болка, оток, затруднено отваряне на устата, трудно и болезнено преглъщане, кръвотечение.
По-рядко се явяват усложнения като остеомиелит, абсцеси и флегмони, неврити и парези. Всичко това води до засягане общото състояние на организма.
Като се има предвид, че ретинираните зъби поддържат хронично възпаление, те много често се определят като "фокуси". В медицината учението за т.н. "фокална инфекция" се е обособило едва ли не като отделна наука. Зъбите и редица техни заболявания са едни от най-честите "огнища". Разпадните белтъчни продукти, които се получават при хроничното възпаление и специфичните микроорганизми в такива места по сложен механизъм причиняват заболявания в други органи и системи, най-често в сърцето, бъбреците, ставите и др. Ето защо се налагат известни предпазни мерки, които свеждат до минимум подобен род усложнения. На пациента се дава да пие два дни преди операцията антибиотик от групата на пеницилина или макролидите, нестероиден противовъзпалителен препарат и антихистаминов препарат, които продължават и няколко дни след операцията.
Твърде рядко, но особено неприятно усложнение е счупването на долната челюст. Като причини могат да се изтъкнат невнимателно и некомпетентно манипулиране с лостовете по време на интервенцията, наличието на патологични процеси около зъба като остеомиелит, киста, някои видове тумори и пр. Самото анормално положение на зъба, както и неговите относително големи размери спрямо дебелината на долната челюст.
Трябва да се спомене, че при това положение счупването на челюстта може да бъде причинено и "невиновно". Нещо повече, челюстта може да се счупи известно време - дни, седмици или месеци след оперативната намеса или дори при наличието на неекстрахирания още зъб в нея. Това се дължи на отслабването и на без това слабото в анатомично отношение място - ъгълът на долната челюст. Всичко изложено до тук е лечимо, но изисква предварителната информираност на пациента и неговото писмено съгласие за риска, на който се излага.
За повече подробности пишете на pfhristov@yahoo.com
Галерия
Разгледайте нашата галерия от снимки
