Максила в превод от латински ще рече горна челюст, а максиларен синус – горно челюстна кухина. Перфорацията на максиларния синус е едно, доста срещано усложнение при екстракция на горните зъби. За това си има анатомични предпоставки. Върховете на зъбните корени като се започне от горен 3-ти зъб до горен 8-ми /мъдреца/ много често са съвсем близо до пода на синуса или от него ги дели само тънка костна пластинка, а понякога – само синусната лигавица. Естествено когато се развие патологичен процес около върха на зъба /гранулом, киста/, който налага екстракцията му, твърде е възможно, даже и при екзактна екстракция от страна на денталния лекар да се стигне до „скъсване” на над лежащите тъкани и образуване на отвор, свързващ синуса и устната кухина - перфорация. Ето защо към екстракцията на посочените горни зъби трябва да се подхожда компетентно, със заострено внимание и с нужната отговорност. При всички случаи трябва да имаме рентгенова снимка, с помощта на която ще установим близостта на върха на корена със синуса и дали там се е развил патологичен процес. Всяко самонадеяно и грубо отношение би могло да завърши фатално.
Какво се случва когато след екстракция се перфорира синуса?
От раната започва да „свисти” въздух, преминаващ от синуса към носната кухина и обратно. Ако на пациента се даде да отпие вода, то тя преминава от устата в синуса и излиза през съответната ноздра. Би могъл да се промени и тембъра на гласа. Ето защо денталният лекар трябва да направи т.н. носна проба. Тя се изпълнява като се хване носа на пациента с палец и показалец, така че да се запуши и се помоли пациента да духа през носа. При това се получава силно свистене на въздуха, идващ от синуса, през раната от извадения зъб към устната кухина. Казваме, че носната проба е положителна. Това е сигурен белег за перфорация на максиларния синус. Но, може носната проба да бъде и отрицателна, т.е. при прилагане на гореописания похват да не свисти въздух от раната. Това не винаги означава, че няма перфорация. Отрицателната носна проба /като се изключат случаите, когато синусът наистина не е пробит/ се дължи на образуване на своеобразна клапа от възпалена синусна лигавица, която запушва перфорационното отверстие и не позволява на въздуха да преминава през него. В такъв случай трябва внимателно, със специална за целта сонда, да се сондира раната от извадения зъб и ако няма перфорация, сондата ще спре в дъното на т.н. алвеола /ямка в челюстта на мястото на корена на извадения зъб/. Обратно, ако има перфорация, сондата свободно ще премине през нея и ще потъне дълбоко в синуса. Това може да се документира и с рентгенова снимка.
Какво трябва да направи денталният лекар при установяване на перфорация на синуса след екстракция на зъб?
Първо - да запази самообладание и да обясни на пациента какво се е случило и защо, както и да го успокои, че състоянието е лечимо.
Второ – да тампонира раната от извадения зъб, надипляйки плътно от дъното и към венечния ръб специална за целта, напоена със съответен медикамент марля.
Трето – да даде на пациента указания за следоперативния период. Ако всичко това не се случи, т.е. ако денталния лекар не установи перфорацията или още по-лошо, ако я установи, но не информира пациента и не вземе адекватни мерки за запушването и става така, че перфорацията епителизира /тапицира се с лигавица по периферията си/ и се оформя като сериозен отвор, осъществяващ трайна комуникация на устната кухина и синуса. От това произлизат редица неудобства за пациента – влошена дикция, преминаване на храна и вода от устата в носа, хроничен синуит с неприятна миризма за околните, нарушаваща, дори правеща невъзможни социалните контакти... И тъй като максиларният синус има директна връзка с останалите синуси в черепа, се инфектират и те. Това налага специфична оперативна интервенция за затваряне на комуникацията със синуса. Предлагаме на вашето внимание поредица от фотоси, илюстриращи етапите на тази оперативна интервенция: