Първият субпериостален имплантат /СПИ/, Dahl, 1943 година.
Правят впечатление малките свободни пространства. По този начин периостът /надкостницата/ не може да залепне отново за костта, а всеизвестен факт е, че костта се храни чрез периоста. По тази причина имплантатите с този дизайн в повечето случаи са били отхвърляни.
За пръв път Lew, през 1952 година създава СПИ с дизайн, с големи свободни пространства. Той почти се доближава до съвременния дизайн на СПИ.
Безспорен фаворит в областта е Linkow. През 1967 година той дефинира концепцията за „третите зъби“ и уточнява принципите за конструиране на СПИ.
Широко екстензиран СПИ на горна челюст по Linkow
Широко екстензиран СПИ на долна челюст по Linkow
Така изглежда СПИ + протеза
Еволюцията на дизайна на СПИ от тесни свободни пространства към широки свободни пространства /гледай от ляво на дясно/.
Рентгенови снимки на излекувани случаи с частични СПИ – най-често използваните СПИ.
СПИ с хидроксилапатитно покритие – т.н. „облечен“ СПИ, който не се наложи в практиката поради редица съображения.
Схема на класически СПИ. Потопената лента е докладвана на международна конференция през 2009 година като новост.
Схема на СПИ - мой патент. Потопената лента е изобретена още през 1991 г.
По принцип СПИ, когато лигавицата на съответната челюст е дебела не се фиксират, тъй като тя достатъчно добре ги притиска към костта, а в последствие около тях се образува плътна фиброзна тъкан и те стоят неподвижно. С останалите случаи се фиксират за костта с помощта на подобни винтове. В случаите на наличие на потопена лента, СПИ може да остео интегрира, както е показано на рентгеновата снимка и тогава той стои абсолютно неподвижен.
Класификация на Кенеди за дефектите на зъбните редици. Най-често СПИ се прилагат при І, ІІ и VІ клас.
По принцип СПИ се изработват и поставят на пациента по 2 метода – двуетапен и едноетапен.
При двуетапния метод чрез една оперативна интервенция се взема отпечатък от костта, по който се отлива модел, върху който се моделира и изработва СПИ и с втора оперативна интервенция СПИ се поставя на пациента.
При едноетапния метод по скенер от челюстите на пациента чрез специална CAD/CAM технология се изработва челюст, идентична до хилядни от милиметъра с тази на пациента и след като по нея се изработи СПИ, с една оперативна интервенция той се поставя на пациента.
В момента се работи и по двата метода /всеки от тях си има плюсове и минуси/, но едноетапният е предпочитан от пациентите.
Мои клинични случаи по двуетапния метод
Снимка на почти нацяло обеззъбената горна челюст.
Така изглеждаше една моя 29 годишна пациентка, когато за пръв път посети кабинета ми.
Снимка на напълно обеззъбената долна челюст.
Протезата, която пациентката носеше преди лечението.
Диагностичната рентгенова снимка.
Отпечатък от горната челюст.
Отпечатък от долната челюст.
Гипсов модел с нарисувани от денталния лекар СПИ.
Готов СПИ за горната челюст от дясно.
Готов СПИ за горната челюст от ляво.
Двата СПИ заедно с временните корони от пластмаса.
Контролна рентгенова снимка след приключване на имплантирането.
Да си припомним как изглеждаше пациентката преди лечението.
Ето така изглежда тя след лечението от 2005 година до сега.
Друг клиничен случай по двуетапния метод.
Касае се за 34 годишна жена.
Старото лечение, издържало от 1989 до 1998 година.
„Заклета“ пушачка, пациентката загуби още от собствените си зъби, както и вътрекостния имплантат долу в ляво. Рентгенова снимка илюстрираща новото лечение.
Така изглежда долната челюст с метало керамичен мост от 1998 година до сега.
Ето така изглежда горната челюст фронтално.
Така – от дясно.
Така – от ляво.
Прави впечатление и на двете снимки, че се вижда част от имплантата в областта на кътните зъби. Когато при усмивка тези зъби не се виждат, се оставя ствола на СПИ да се вижда нарочно, за да си визуализира зъбната плака върху него с оглед по-специалната хигиена в този участък.
В противен случай се получава това – покрито със зъбна плака пънче.
Или това – вече покрито със зъбен камък пънче и опорна лента на СПИ.
Носителите на имплантати трябва да полагат повече лично-хигиенни грижи за зъбите и имплантатите си. Нова става с помощта на интер дентални четки и апарат AIR Flow. Ежедневно след нормално измиване на зъбите с конвенционалната четка и паста за зъби, трябва да се използва интер денталната четка и поне веднъж на 2 месеца да се посещава денталния лекар, за да почисти около имплантатите с Air Flow. Този апарат генерира фина струя от въздух, вода и сода, която може да достигне и най-трудно достъпните места и нежно да ги почисти.
Ето така изглежда почистеното от плаката с Air Flow пънче.
Така изглеждат почистените пънче и опорна лента на СПИ, но имплантатът вече е компрометиран.
Клинични случаи, лекувани по едноетапния метод
CAD/CAM технология - това е компютърно асистирана технология. Абревиатурата се образува от първите букви на английското – Computer Assisted Design / Computer Assisted Manufacture или в превод – Компютърно асистиран дизайн и компютърно асистирана изработка.
Тази технология даде възможност методът да стане привлекателен за пациентите, поради една хирургическа интервенция, а не две, както е по стария метод. Това доведе до т.н. „Ренесанс“ на СПИ, избутани в страни от бурното развитие на вътрекостните и до възможността те да заемат достойно място в имплантологичната наука и практика.
По скенер от челюстите на пациента посредством специализиран софтуер се прави или физически или виртуален модел на самата челюст, по който пък се изработва СПИ.
CAD/CAM модел на долна челюст.
Етап от конструирането на имплантата.
Конструиран виртуално имплантат. Той може да бъде изработен от компютърно асистирана машина.
СПИ може да бъде нарисуван от денталния лекар, моделиран и изработен по физически CAD/CAM модел, както ще видите на следващите снимки.
Клиничен случай от моята практика
Виртуален CAD/CAM модел от пластмаса.
Физически CAD/CAM модел от пластмаса с изработен и фиксиран с винтове СПИ. Поглед от вън.
Поглед от вътре.
Друг клиничен случай от моята практика
Виртуален CAD/CAM модел на друг клиничен случай.
Физически CAD/CAM модел от пластмаса на долна челюст, на който е планиран и нарисуван тотален СПИ. Стрелката показва наличие на 2 вътрекостни имплантата от преди, които са годни за опори за мостово протезиране и не са пречка за новия СПИ.
Поглед от дясно.
Поглед от ляво. И на двете снимки се виждат ясно местата, предвидени за завинтване на имплантата. Докато при частичните СПИ са използват 2 винта, при тоталните СПИ на долна челюст винтовете са 4, а за горна – 5 или 6.
Изработеният в зъботехническата лаборатория СПИ от хром-кобалтова сплав, свободна от Никел и Берилий, които са силно алергизиращи и канцерогенни. СПИ може да се изработи и от трикомпонентна сплав от Титан, кобалт и хром в съответно съотношение. Той може да бъде изработен и само от Титан по метода на лазерното разтопяване /т.н. 3D принтиране – метод с наслояване/ или чрез компютърно управляема фреза /метод чрез отнемане/, които са изпълними по CAD/CAM технологията.
СПИ, изключително точно лежащ върху физическия CADS/CAM модел от пластмаса.
Метало керамичният мост.
Друг клиничен случай от моята практика
Касае се за 54 годишна бизнес дама, която не желае да носи подвижни протези.
Така изглеждат 3D изображенията, по които чрез специализиран софтуер се правят CAD/CAM моделите.
Готовият СПИ. Тук личат места за 4 винта, поради леко редуцирания дизайн на имплантата.
СПИ в устата след операцията.
Рентгенова снимка след операцията.
Метало керамичният мост. Фронтален поглед.
Поглед от дясно в захапка с долните зъби.
Поглед от ляво. И на двете снимки ясно личат никотиновите налепи върху зъбите. Тези снимки изиграха добра мотивационна роля, щото пациентката да откаже цигарите.
Ето какво се случва при „заклетите“ пушачи и при не спазване на добра лична хигиена.
Друг случай от практиката ми.
Касае се за 65 годишна жена с напълно обеззъбена долна челюст, която от години носи долна тотална плакова протеза, не е могла да свикне с нея.
3D изображенията.
Рентгенова снимка с поставения СПИ.
Метало-керамичен мост върху СПИ. Фронтален поглед.
Поглед от дясно.
Поглед от ляво.
Галерията се състои от една част от клиничните случаи, описани в книгата.
Могат да се добавят още много клинични случаи от моята 42 годишна практика, но за в бъдеще ще добавям само най-интересните в рубриката „Орална имплантология“.