Трансдентални стабилизатори

Транс денталните стабилизатори (TTS - Trans-teeth-stabilizator) са малко популярни в стоматологичната практика у нас. Представляват титанови винтове със ситна резба, тясна витка и по принцип се използват за "стабилизиране" на зъбите при апикална остеотомия и цистектомия тогава, когато патологичният процес обхваща голяма част от корена на зъба и след резекцията му остава неблагоприятно съотношение клиничен корен - клинична коронка (фиг.1 и 2).




Аналогично съотношение се получава и когато патологичният процес не обхваща голяма част от корена, но зъбът е с напреднала степен на пародонтоза.

Ако не приложим TTS в горните случаи операцията се обезсмисля, нещо повече, за такава няма индикация. С други думи, ние продължаваме живото на зъби, подлежащи на екстракция, разширявайки индикациите за апикална остеотомия, респективно за цистектомия (фиг. 3 и 4).

На фиг. 3, диагностичната рентгенография на случая, се вижда голяма радикуларна киста на 12 зъб, рецидив от нерадикална операция преди 5 години. Клиничният корен е по-къс от клиничната коронка. Зъбът е с патологична подвижност II степен. Фиг. 4, контролна рентгенография три години по-късно, илюстрира резултата от ре операцията на кистата с използването на TTS. Безспорна е остеоинтеграцията на TTS. Зъбът е стабилен. Клиничният случай е на 6 години.

Хирургичната техника на операцията по принцип не се различава от тази при апикална остеотомия (цистектомията), но има своята характерна специфика, която се състои в това, че кореновият канал се разширява интраоперационем, ако е вече запълнен. Ако не е запълван, най-добре е да се обработи и разшири също така интраоперационем, без да се запълва предварително. В случаите на остър или обострен процес добре е зъбът да се трепанира предния ден и да се остави отворен. Операцията се извършва под премедикация с макролиден антибиотик, нестероиден противовъзпалителен препарат и антихистаминов препарат. След отстраняване на гранулома (кистата) и обработката на кореновия канал през него се прави отвор в "тавана", за горни зъби, респ. "пода" - за долни, на образувалата се костна кухина на около 5-6 мм в здрава кост с калибриран според предварително избрания TTS свредел. Използвам два стандарта TTS, съответно ф 1.2 и 1.8 мм в зависимост от дебелината на корена на оперирания зъб. Обработката на кореновия канал се прави с чувствително по-голям диаметър, отколкото този на винта. TTS се промушва през канала и се завива в отвора на костта, което му дава първоначална стабилност, след което хлабавото пространство между него и стената на корена се запълва с карбофайн и тимол. Изчаква се втвърдяването, почиства се евентуално препресван цимент, поставя се хидроксилапатит в кухината около винта в бившата кухина на патологичния процес, резорбируема мембрана и се зашива на глухо. След това се прерязва оставащият извън коронката винт. Дава се остеостимулиращ препарат (Остеогенон или Остеовитал). Добре е да се направи курс лазери.


Транс денталната част от винта е здраво циментирана в кореновия канал , а частта извън апекса на зъба -  остеоинтегрира. Така се получава едно удължаване на клиничния корен на зъба и неговата стабилизация. TTS имат приложение и при стабилизиране на силно разклатени пародонтозни зъби, като в такъв случай се прави нарочно костна кухина над апекса на зъба.

Заключение:
От гореизложеното следват няколко извода:
1. Индикациите за апикална остеотомия се разширяват.
2. Оперативната техника за поставяне на TTS не е сложна.
3. TTS остеоинтегрират.
4. TTS се поставят и на пародонтозни зъби.

За повече информация - на имейл pfhristov@yahoo.com