РЕПЛАНТАЦИЯТА - ЕДИН ДОБЪР, НО ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗЪБИТЕ

Терминът "реплантация" произлиза от латински - презасаждане. Разклатеният или подлежащ на изваждане зъб се изважда и след съответна обработка се презасажда в собствената си алвеола.

Наред с многото други лечебни методи в медицината, реплантацията се е прилагала още в дълбока древност, за което говорят археологически находки в Египет, Мексико и др. Абул Кязим - известен арабски учен, твърди, че "...на изкусния лекар това се удава твърде леко".

В българската стоматология първите опити в тази насока датират от ХІХ в. Едва през 1970 г. Проф. Кадънков защитава дисертационен труд на тази тема.

ПРИ КАКВИ СЛУЧАИ СЕ ПРИЛАГА РЕПЛАНТАЦИЯТА?

Реплантацията се прилага в случаи на силно разклащане на един или група зъби вследствие на травма. Тя се явява единствен метод за запазване на случайно или погрешно извадени зъби, както и на зъби, при чието кореново лечение се е получила перфорация на корена или се е счупил канален инструмент. Реплантацията е по-сполучливият метод за лечение на зъбния гранулом на долните зъби от някои рутинни стоматологични операции.

КОГА НЕ МОЖЕ И НЕ БИВА ДА СЕ РЕПЛАНТИРА ЗЪБ?

Не бива да се извършва реплантация в случаите на силна атрофия на челюстните кости и при корени, които е невъзможно да бъдат изградени технически. Ако зъбът или алвеоларната кост се счупят при травмата или при изваждането, реплантация също не може да се приложи.

Някои общи заболявания на организма са противопоказани за прилагане на реплантация, например хемофилия, диабет, злокачествени тумори, при психически заболявания и пр.

КАК СЕ ПРАВИ РЕПЛАНТАЦИЯ?

Операцията е лека и би могла да се извърши от всеки стоматолог, тъй като се състои от две рутинни стоматологични дейности - изваждането на зъба и пломбирането му. Новото е, че така подготвеният зъб трябва да се върне обратно в собствената му алвеола и да се фиксира за околните зъби или челюстни кости, докато трае периодът на заздравяването му.

КАКВА ТРАЙНОСТ ИМАТ РЕПЛАНТИРАНИТЕ ЗЪБИ?

Това е въпросът, който най-много вълнува пациентите.

В литературата по този въпрос има твърде различни данни относно средната продължителност на годността на такива зъби, варираща в диапазона от 3 до 26 години. Говори се за т.нар. "критична възраст" от 4 години според някои, според други - 3, според трети -5 години, т.е. ако зъбът прескочи тази граница, ще стои много дълго, без да се посочва колко. По правилно би било да се говори, според мен, за статистически средна продължителност на престой или още по-точно, за функционална годност.

Собственият ми опит сочи възраст от 5 до 8 години, което може да се окачестви като наистина сериозен срок, даващ възможност за изводи в полза на масовото прилагане на метода. В подкрепа на това разсъждение е и фактът, че методът е практикуван от древните поради липса на алтернатива. Но защо не и от нас, стоматолозите на ХХ век, които въпреки че разполагаме с развита техника, съвременни лечебни средства и материали, не винаги можем да запазим болния зъб?



Класически пример за реплантиран зъб - вижда се все още границата на бившите грануломи, но костта е възстановена като структура.