ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОТЕЗИРАНЕ НА ДЕФЕКТИТЕ НА ЗЪБНИТЕ РЕДИЦИ ЧРЕЗ ИНТРАОСАЛНИ ИМПЛАНТАТИ
Д-р Хр. Христов, Т. Тодоров
( ХХVІІ поликлиника - София; І клинична болница "Д-р К. Хавезов" )
Методът за интраосалната имплантация в устната кухина има повече от 40 годишна история. През последните години у нас интересът към него както сред пациентите, така и сред стоматолозите - хирурзи и ортопеди, нарасна. Проблемът излезе от рамките на сензационна новост и започна да придобива научно-практическа насоченост.
Един от основните моменти при имплантирането е правилното определяне на индикациите. Индикации за поставяне на интраосални имплантати има в следните случаи:
1. Когато протезата, изработена по класическите методи на ортопедичната стоматология, не задоволява пациента във функционално и естетично отношение.
2. Когато носенето на протезата се отразява неблагоприятно върху психиката на пациента.
3. Когато протезата пречи за социално-трудовата изява при определени професии. Контраиндикациите са от общ и локален характер. Наличието на тежки увреждания на организма, непозволяващи извършването на каквато и да било хирургическа интервенция, както и редица локални заболявания на лигавицата на устата и челюстната кост от възпалително и друго естество, са противопоказания за приложението на интраосалните имплантати.
Друг основен момент при имплантирането е свързан с избора на имплантационен материал. Досега в научната литература са предложени и се използуват в практиката най-различни имплантационни материали: пластмаси, порцелан, сплави, био-керамика, био-стъкло и пр. (Попов, 1982 г.).
Изискванията към имплантационните материали са: поносимост от тъканите, да не е отровен, да не действува канцерогенно, да бъде устойчив на тъканните течности, да притежава механична якост, да може да се обработва, без да променя структурата си, да бъде рентгено-контрастен и да може да се стерилизира. Като най-достъпен в практиката имплантационен материал, който отговаря на горните изисквания, представляват хром-кобалт-молибденовите сплави ( Muller, 1978 г. ).
Друг съществен момент при имплантирането е да се използува рутинна хирургична методика, като се внимава за правилното и високо квалифицираното u изпълнение на практика, и, разбира се, не на последно място трябва да се обясни подробно на пациента за риска от изхвърлянето на имплантата от организма и да се вземе неговото съгласие.
Досега сме приложили 13 интраосални имплантата тип ножовидни по Linkow и Т-образни, собствена конструкция. Пациентите са на възраст от 25 до 45 години. Имплантатите бяха изработвани индивидуално в зъботехническа лаборатория от хром-кобалт-молибденова сплав чрез леене при специална технология. Формата и големината на имплантатите, както и участъкът за имплантиране в челюстта бяха определяни върху диагностична рентгенова снимка. В съображение влизаха степента на атрофия на костта, структурата на спонгиозата и отстоянието на билото на алвеоларния гребен до максиларния синус и мандибуларния канал.
Супраконструкцията - мостова протезна конструкция, бе изработвана по метода на моделното леене от същата сплав в срокове, не по-дълги от 2-3 седмици след имплантирането, с оглед ранното функционално натоварване на имплантата. Преди операцията се правеше санация на устната кухина. Освен това се сваляха всички налични обтурации от амалгама и се заменяха с обтурации от Евикрол, а коронките и мостовете се подменяха с моделно лети от хром-кобалт-молибденова сплав.
За клинично наблюдение и преценка на резултатите бяха определени следните критерии:
1. Признаци на възпаление на гингивата около имплантата.
2. Перкуторна болезненост.
3. Подвижност на имплантата.
4. Рентгенови снимки (непосредствено след операцията, на третия месец и след това по една в годината ).
Следоперативният период при всички имплантати протече гладко с изключение на един, при който бе установена занемарена устна хигиена от страна на пациента. Следпротетичният период при всички имплантати протече абсолютно гладко. Само след няколко дни, а при някои от пациентите след часове процесът на адаптация бе приключил. Те чувствуваха моста като естествени зъби и можеха да се хранят пълноценно.
Продължителността на престой на имплантатите по години и месеци е, както следва:
4 имплантата с престой 7 години и 2 месеца
1 имплантат с престой 6 години
4 имплантата с престой 5 години
1 имплантат с престой 1 година и 2 месеца
1 имплантат с престой 3 месеца
2 имплантата с престой 4 месеца
Клинично пациентите нямат субективни оплаквания. Рентгенологично при случаите с продължителност на престой повече от 4 години се наблюдава слаба резорбция на костта около шийката на имплантата, без да има разклащане.
В заключение трябва да се посочи, че скромният клиничен опит в това отношение не може да бъде основа за сериозни и задълбочени изводи. При все това считаме, че той е достатъчен, за да можем да препоръчаме метода на интраосалното имплантиране като една възможност за протезиране на дефектите на зъбните редици при съобразяване с отрицателните му страни.
При правилно поставени индикации, използуване на добър имплантационен материал и спазване на определени принципи, имплантатите могат да се използуват с успех.
( ХХVІІ поликлиника - София; І клинична болница "Д-р К. Хавезов" )
Методът за интраосалната имплантация в устната кухина има повече от 40 годишна история. През последните години у нас интересът към него както сред пациентите, така и сред стоматолозите - хирурзи и ортопеди, нарасна. Проблемът излезе от рамките на сензационна новост и започна да придобива научно-практическа насоченост.
Един от основните моменти при имплантирането е правилното определяне на индикациите. Индикации за поставяне на интраосални имплантати има в следните случаи:
1. Когато протезата, изработена по класическите методи на ортопедичната стоматология, не задоволява пациента във функционално и естетично отношение.
2. Когато носенето на протезата се отразява неблагоприятно върху психиката на пациента.
3. Когато протезата пречи за социално-трудовата изява при определени професии. Контраиндикациите са от общ и локален характер. Наличието на тежки увреждания на организма, непозволяващи извършването на каквато и да било хирургическа интервенция, както и редица локални заболявания на лигавицата на устата и челюстната кост от възпалително и друго естество, са противопоказания за приложението на интраосалните имплантати.
Друг основен момент при имплантирането е свързан с избора на имплантационен материал. Досега в научната литература са предложени и се използуват в практиката най-различни имплантационни материали: пластмаси, порцелан, сплави, био-керамика, био-стъкло и пр. (Попов, 1982 г.).
Изискванията към имплантационните материали са: поносимост от тъканите, да не е отровен, да не действува канцерогенно, да бъде устойчив на тъканните течности, да притежава механична якост, да може да се обработва, без да променя структурата си, да бъде рентгено-контрастен и да може да се стерилизира. Като най-достъпен в практиката имплантационен материал, който отговаря на горните изисквания, представляват хром-кобалт-молибденовите сплави ( Muller, 1978 г. ).
Друг съществен момент при имплантирането е да се използува рутинна хирургична методика, като се внимава за правилното и високо квалифицираното u изпълнение на практика, и, разбира се, не на последно място трябва да се обясни подробно на пациента за риска от изхвърлянето на имплантата от организма и да се вземе неговото съгласие.
Досега сме приложили 13 интраосални имплантата тип ножовидни по Linkow и Т-образни, собствена конструкция. Пациентите са на възраст от 25 до 45 години. Имплантатите бяха изработвани индивидуално в зъботехническа лаборатория от хром-кобалт-молибденова сплав чрез леене при специална технология. Формата и големината на имплантатите, както и участъкът за имплантиране в челюстта бяха определяни върху диагностична рентгенова снимка. В съображение влизаха степента на атрофия на костта, структурата на спонгиозата и отстоянието на билото на алвеоларния гребен до максиларния синус и мандибуларния канал.
Супраконструкцията - мостова протезна конструкция, бе изработвана по метода на моделното леене от същата сплав в срокове, не по-дълги от 2-3 седмици след имплантирането, с оглед ранното функционално натоварване на имплантата. Преди операцията се правеше санация на устната кухина. Освен това се сваляха всички налични обтурации от амалгама и се заменяха с обтурации от Евикрол, а коронките и мостовете се подменяха с моделно лети от хром-кобалт-молибденова сплав.
За клинично наблюдение и преценка на резултатите бяха определени следните критерии:
1. Признаци на възпаление на гингивата около имплантата.
2. Перкуторна болезненост.
3. Подвижност на имплантата.
4. Рентгенови снимки (непосредствено след операцията, на третия месец и след това по една в годината ).
Следоперативният период при всички имплантати протече гладко с изключение на един, при който бе установена занемарена устна хигиена от страна на пациента. Следпротетичният период при всички имплантати протече абсолютно гладко. Само след няколко дни, а при някои от пациентите след часове процесът на адаптация бе приключил. Те чувствуваха моста като естествени зъби и можеха да се хранят пълноценно.
Продължителността на престой на имплантатите по години и месеци е, както следва:
4 имплантата с престой 7 години и 2 месеца
1 имплантат с престой 6 години
4 имплантата с престой 5 години
1 имплантат с престой 1 година и 2 месеца
1 имплантат с престой 3 месеца
2 имплантата с престой 4 месеца
Клинично пациентите нямат субективни оплаквания. Рентгенологично при случаите с продължителност на престой повече от 4 години се наблюдава слаба резорбция на костта около шийката на имплантата, без да има разклащане.
В заключение трябва да се посочи, че скромният клиничен опит в това отношение не може да бъде основа за сериозни и задълбочени изводи. При все това считаме, че той е достатъчен, за да можем да препоръчаме метода на интраосалното имплантиране като една възможност за протезиране на дефектите на зъбните редици при съобразяване с отрицателните му страни.
При правилно поставени индикации, използуване на добър имплантационен материал и спазване на определени принципи, имплантатите могат да се използуват с успех.