Субпериосталните имплантати - една добра алтернатива при недостатъчна за вътрекостно имплантиране кост

Методът на субпериостално имплантиране е бил алтернатива на първите вътрекостни имплантационни методи в устната кухина. Използваният имплантологичен материал дълго време е бил виталиум. В наши дни се използват титанови сплави или "пасивирани" хром-кобалт-молибденови сплави. Върху развитието на субпериосталното имплантиране са работили много автори, търсейки начин да избегнат в повечето случаи невъзможното протезиране на тотално обеззъбени пациенти с напреднала атрофия на алвеоларната кост. Въпреки бурното развитие на вътрекостното имплантиране и огромните успехи във връзка с остеоинтегрирането им, имплантолозите са търсели алтернативно лечение на случаите, изискващи уголемяване на атрофиралата кост, когато тя е непригодна. Обикновено това е свързано с използването на автоприсадки или използване на скъпоструващи костозаместители. Свързано е и с многократни хирургически интервенции, трудни и рисковани за изпълнение, както и продължително изчакване за образуване на новата кост , през което време пациентът е без функционални протези.

От появата на субпериосталните имплантати през 1943 г., когато те са изглеждали по начина, показан на фиг.1, до наши дни те са се изменили доста в конструкционно отношение. Съвременните орални имплантолози използват субпериостални имплантати с широки пространства между периферната "рамка" и напречните "ребра", изглеждащи както е показано на фиг. 2. Надвенечната част, т.нар. "глави" на субпериосталния имплантат варират по брой и разположение. Така например могат да бъдат от 1 до 6 в зависимост от това, дали се касае за дистално неограничено, междинно или тотално обеззъбяване на челюстите. Оперативната техника обаче се е запазила принципно същата и до ден днешен. За направа на субпериостален имплантат се изисква депериостиране на обеззъбения участък, рутинна хирургическа манипулация, използвана при много други хирургични стоматологични операции и отпечатък от костта, който при наличието на съвременните отпечатъчни материали не е проблем и в техническо отношение твърде много прилича на познатите от ортопедичната стоматология отпечатъчни техники.

Субпериосталните имплантати лежат върху костта на много голяма площ и се закрепват посредством прорастване на фиброзна съединителна тъкан, която ги обхваща изцяло (фиг. 3).

Съвременният начин на живот води до загуба на зъбите (предимно дъвкателни) у все по-млади пациенти. По данни на Julian Woelfel, професор по протетична стоматология от Държавния университет Калъмбъс, щата Охайо, САЩ, ежегодно в този щат се изработват около 1 млн. тотални протези, като средната възраст на пациентите е 27-30 г. Това неминуемо води до редица неудобства в ежедневието, като натрапчиво усещане за чуждо тяло в устата, нарушаване на вкуса, намаляване усета за топло-студено, влошаване на фонетиката, постоянен ангажимент по поддържането на хигиената на самата протеза и пр. неща, които в крайна сметка дават незадоволително качество на живот на пациента. Да не говорим, че има професии, които по никакъв начин не биха могли да се упражняват при положение, че пациентът носи подвижни протези. По мое мнение, формирало се в ежедневната ми имплантологична практика вече 23 години, до такъв вид протезиране се стига по следните причини:

1. Страх на пациента от хирургическа интервенция.
2. Недостатъчна на височина и дебелина алвеоларна кост за вътрекостно имплантиране и свързаните с това продължителни хирургични интервенции за уголемяване на костта, за да стане тя пригодна за такова.
3. По финансови причини.
4. Непознаване теоретически и невладеене на оперативната техника на субпериосталното имплантиране от страна на практикуващите стоматолози.

Днес все повече имплантолози проявяват интерес към метода на субпериосталното имплантиране, за да създадат липсващите за неподвижно протезиране опори. Също така все повече пациенти, загубили част от зъбите си или тотално обеззъбени, желаят неподвижно протезиране, което е възможно единствено върху имплантати и което да се извърши във възможно най-кратко време и при оптимална цена, давайки възможност за добро хранене и естетичен вид. Като се има предвид, че един вътрекостен имплантат се изчаква 3-4 месеца за остеоинтегриране, а още толкова е биологичният срок при операции за уголемяване на костта, тогава, когато тя е непригодна, и не на последно място цената за всичко това, може да се каже, че субпериосталното имплантиране и последващо неподвижно протезиране е твърде примамлива алтернатива както за пациентите, така и за имплантолозите. Срокът за извършване на една субпериостална имплантация е 1 месец, в който влизат двете оперативни интервенции - тази за вземане на отпечатък от костта и тази за поставяне на имплантата. Освен това субпериосталния имплантат не се нуждае от остеоинтеграция, което дава възможност върху него да се протезира и да бъде натоварван функционално почти веднага след операцията. В практиката това са 2-3 седмици - 1 за сваляне на конците и още 1-2 за окончателно цикатризиране и епителизиране на оперативната рана, което дава възможност да се вземе отпечатък за изработване на протезната конструкция. При това цената на един субпериостален имплантат е твърде по-ниска от тази на вътрекостния и пъти по-ниска от няколкото вътрекостни, в случаите, когато се касае за необходимостта от поставяне на по-голям брой имплантати.

Представям на вашето внимание един клиничен случай, лекуван чрез субпериостално имплантиране и последващо мостово протезиране с металокерамика.

Жена на възраст 40г. в добро общо състояние. Загуба на 14, 16, 17 и 18 зъби. Не желае подвижно протезиране. Рентгенологично - ясно изразен пневматичен тип синус, т.нар sinus procedans. I лечебен план: Предложена е операция за "синус лифт" с последващо вътрекостно имплантиране за създаване на опори за мостово протезиране, която пациентката отказа поради финансови причини, оперативния риск и продължителността на интервенцията. II лечебен план: алтернативно предложение - субпериостален имплантат с 2 глави, за възстановяване на 16 и 17 зъби, металокерамичен мост, обхващащ 13, 15 зъби и двете глави на имплантата като мостоносители и 14 - мостово тяло.

Две години по-късно пациентката се чувства добре, храни се върху моста и е доволна от естетическия ефект.



Заключение
Субпериосталното имплантиране е сравнително бърз и не много труден за изпълнение имплантационен метод, състоящ се от познати елементи на хирургичната техника при други видове хирургични стоматологични интервенции, познати отпечатъчни техники и рутинни протетични методи. Той съчетава в себе си оптимална комбинация между бързина на изпълнение, цена, функционалност и естетичност. Субпериосталните имплантати се изработват по обичайните зъботехнически методи - моделиране, леене и полиране. Всичко това прави този метод добра алтернатива при лечението на дефектите на зъбните редици.