Орална имплантология :: Оригинална мултитайп - имплантна концепция

Занимавам се със зъбна имплантология вече 42 години. Специализирал съм както в редица западноевропейски страни като Италия, Франция, Швейцария и Германия, така и в САЩ и Израел. Междувременно защитих патент за субпериостален имплантат и написах книга, в която обобщих този опит. Черпейки както от чуждия опит в тази дентално медицинска дисциплина, така и от своя собствен, стигнах до разбирането, че универсална имплантологична система не съществува, т.е. само в много редки случаи, където наличната кост у пациента е в достатъчно количество и с добро качество, можеш да овладееш клиничния случай с една единствена имплантатна система. Ежедневната практика изобилства от голямо разнообразие анатомо-физиологични особености даже у един единствен пациент в различните участъци от челюстите му, което е предпоставка имплантологът да владее поне 3 имплантатни системи, едната от които субпериосталната, за да може, комбинирайки ги, да рехабилитира дъвкателния апарат у този пациент. Алтернативата са сложни аугментационни хирургични техники като синус лифтинг, костна авто присадка, водена тъканна регенерация или хирургични техники от рода на костна дистракция, транспозиция на нерва и пр., които са скъпи, бавни и не гарантирани като успех.
Давайки си сметка за всичко това стигнах до разбирането за подхода в подобни случаи, което нарекох „мултитайп – имплантна концепция“, което ще рече използването на не по-малко от 3 имплантатни системи, едната от които субпериосталната. Наричам тази концепция още „толкова, колкото и там, където“, т.е. създавам толкова на брой опори за неподвижно протезиране, колкото са ми необходими и там, където са ми необходими. На практика това се постига с не по-малко от 3 имплантни системи, едната от които е субпериосталната.
Концепцията не се явява в разрез с възможността, при необходимост, да се прави костна пластика в дадени участъци на челюстите с оглед поставяне на определен тип имплантати, което, в конкретния случай, би било в интерес на пациента, както и възможността, при определени анатомофизиологични особености, съответния случай да бъде третиран с един и същ тип имплантати.
Като имаме предвид гореизложеното, нека се върнем към концепцията "Толкова, колкото и там, където". Ясно е, че не винаги можем да поставим толкова имплантата, колкото са ни необходими и там където са ни необходими, владеейки един имплантационен метод, разполагайки с една имплантатна система или с няколко, но сходни по тип. Възниква необходимостта от владеене на няколко имплантационни метода и наличност на няколко типа имплантатни системи, за да може да се осъществи концепцията и да се импровизира при инциденти в практиката, но в крайна сметка да се осъществи лечението на пациента.

Класификация на Kenedy за дефектите на зъбните редици

Видове и степени на атрофия на алвеоларната кост на горната челюст

Видове и степени на атрофия на алвеоларната кост на долната челюст. Според тези видове и степени, които се установяват по скенер се предприема планирането и поставянето на един или друг вид имплантати или се избира метода на костна пластика, за създаване на условията за това.

 

Класификация на Lekholm и Zarb за видовете кост съобразно костната плътност.

• тип 1 (D1) - компактна хомогенна кост с почти пълна липса на спонгиозна субстанция. Цялата кост представлява една компактна пластинка
• тип 2 (D2) - кортикална пластинка с дебелина 2 мм. и плътна спонгиоза
• тип 3 (D3) - кортикална пластинка с дебелина 1 мм. и спонгиозна кост със средна плътност
• тип 4 (D4) - кортикална пластинка с дебелина под 1 мм. и спонгиозна кост с ниска плътност

Както става ясно планирането на имплантатното лечение става съобразно класификацията на Kenedy и класификацията на Lekholm и Zarb, като черпим данни за количеството и качеството на костта от скенера.
Първоначално, когато нямаше скенери го правехме по примитивен, но хитроумен начин /виж картинките по-долу/.
 

1 - Върху гипсов модел по отпечатък от челюстта изрязваме сегмент, в който ще имплантираме.
2 - полученият сегмент
3 - в устата на пациента със зъболекарска сонда и гумен стопер от ендодонтска пила убождаме лигавицата на всеки 2 мм. и нанасяме резултата върху този сегмент, отбелязвайки точки, които после свързваме. Получава се височината, дебелината и конфигурацията на костта.
4 - по тази картинка съобразяваме дължината и дебелината на имплантата, който ще поставяме.
По-късно фирмите производителки предложиха прозрачни целулоидни шаблони, съобразени по изометричност с рентгеновите снимки, които направо налагахме върху тях и автоматично получавахме искания размер на бъдещия имплантат.

Ето...
 

Най-често увеличението на рентгеновия образ е 1.25

Съвременните компютърни томографи /скенери/ дават триизмерен образ на разрези на челюстта на всеки 2 мм., което твърде много улеснява работата на имплантолога.

Някои го правят директно със софтуера Планирането на имплантатното лечение, както и практическото му изпълнение е не лека задача и трябва да се прави от подготвени специалисти.
 
 
Разнообразния дизайн на зъбните имплантати е плод на дълги години емпирично и научно дирене. В момента съществуват 4 типа форми зъбни имплантати /виж уводната статия/. За да се удовлетвори концепцията „толкова, колкото и там, където“ имплантологът трябва да владее поне 3 от тях, за да може да импровизира в клиниката. В противен случай трябва да владее сложните костно-пластични операции, за да се справи с дадения клиничен случай само с една имплантатна система.

Ще илюстрирам Концепцията с проследяването на един клиничен случай.

Ето така изглежда скенерът на долната челюст на 45 годишна пациентка, по професия балерина, страстен пушач.

Лечението на горната челюст бе проведено преди 11 години, когато пациентката бе на 34 и в Стоматологичния факултет са предложили частична протеза.

Тя категорично не желаеше да носи подвижни протези и съвсем естествено трябваше да се проведе имплантатно лечение.
 

На показаните срезове се вижда съвсем тънка алвеоларна кост, където, след прерязване на острите върхове можеха да се поставят само имплантати MTI, чийто диаметър бе 1.8 мм.
В областта на срез № 18, срезове № 35 и 39, отговарящи съответно на 36,37 и 46-ти зъби, бяха поставени имплантати T.B.R.

Ортопантомографията след имплантирането. Горната челюст е завършена ортопедично, а долната е с временен мост.
Ето и етапите на ортопедичното лечение с метало керамика.
 


Мостът от метало керамика в „разглобен“ вид. По принцип цели дъги се отливат на части, които после се спояват. Мое хрумване е да използвам стави за фрез-протези „Ancora“ и после да залепя отделните части с глас-йономерен цимент.
 

Мостът в сглобен вид на модел – различни изгледи След около 4 години пациентката изгуби 14,15 и 17 зъби.
Мостът по „Адапта“ с обилно натрупване на никотинови налепи и зъбен камък, което е станало причина за загубата му. След екстракция и изчакване около 3 месеца в този участък бе поставен СПИ с 2 глави и горната челюст бе протезирана с метало керамичен мост.

Така изглежда ортопантомографията след имплантирането. Долната челюст вече отдавна е протезирана с моста от метало керамика, който показахме по-горе.

Така изглежда мостът от метало керамика в устата на пациентката

Така изглежда лечението в окончателен вид
Снимките са взети от мои лекции за обучаващите курсове, които водех и от книгата ми „Субпериосталните имплантати…“
За повече подробности пишете на pfhristov@yahoo.com
 

---